В много отношения демокрацията е режим, който не се подразбира от само себеси; при все това, днес тя се налага като неоспорим факт в повечето държави на планетата. Тази политическа система дава невероятни първи плодове: законът на мнозинството, помиряването между равенство и свобода. И начинът, по който тя окончателно се легитимира: зачитането на общата воля, дори на народния суверенитет, изисква наивна вяра или не малко интелектуална възвишеност, за да бъде правдоподобно.

Демократичното верую ни връща обратно към една мисловна вселена, която нашето рационално общество, не повече от всяко друго преди него, не може безнаказано да си спести: тази на основополагащите митове, които винаги са използвани, за да се каже /идеалният ред на нещата/ или да се прикрие /господството на силовите отношения/.

Няма никакво съмнение обаче, че демокрацията е незаменим начин за управление на утрешното общество.