„Съвременният политически модел на България, подобно на този в други Източноевропейски държави, е свързан с т. нар. преход към демократична форма на управление или наричан още „преход от тоталитаризъм към демокрация”, „политическа модернизация”, „преход към модерни икономически и политически отношения”, „преход от тоталитарна към либерална държава”, „либерален преход”, „преход към пазарна икономика” и др. Това е ключов момент във формирането на новия обществен и държавен модел на управление, от който зависи по-нататъшното развитие на държавата и функционирането на нейните институции.
В най-новия период от демократичното развитие на страната след 1989 г. се наблюдава устойчиво възпроизвеждащото се недоверие на българските граждани към почти всички държавни институции и утвърждаване на такива модели за разрешаване на отделни проблеми, които елиминират държавните институции. Именно тези модели се превръщат в съществена част от социалната база на корупционните практики, икономическата престъпност, заобикалянето на съдебната система при решаването на спорове, отглеждането на клиентелистки партийни структури и пр. Налице е постепенно намаляваща избирателна активност, разочарование от политиката и политиците и търсенето на нови политически алтернативи. Кризата на политическото представителсто се задълбочава, а последиците от нея пряко рефлектират върху демократичните процеси.”
– из книгата
***
Съдържание:
Увод
Глава първа. Кризата на демоса
1.Демокрацията – „управление на мнозинството”
2.„Народът” като субект на демокрацията
3.Реалното управление на народа
4.Политическото представителство в съвременните демокрации
Глава втора. Изборите като инструмент на представителната демокрация
1.Политическата природа на властта
2.Изборите като форма на политическо участие и институт на демокрацията
3.Представителството в контекста на избирателните системи
Глава трета. Легитимност и криза на демократичното политическо представителство в България
1.Правни основи на българската демокрация и легитимност на политическото представителство
1.1.Търновската конституция като символ на демокрацията
1.2.Несигурност на народното представителство в периода от 1947 г. до 1991 г.
1.3.Правни основи на съвременното политическо представителство
2.Доверие в политиците и политическите институции
3.Модели на електорално поведение
4.Политическата корупция
Заключение
Литература
