Проф. Борис Симеонов (1925-1996) е бил дългогодишен преподавател по езикознание в Софийския университет „Климент Охридски”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и Шуменския университет „Константин Преславски”, в които е чел и спецкурсовете Актуални проблеми на общото езикознание, Увод в индоевропейското езикознание, Прабългарите и техният език. Разнообразните му научни интереси се простират върху балканското и индоевропейското езикознание, както и в областта на българската и балканската фонология. Най-големият принос на проф. Борис Симеонов обаче е в областта на ономастиката. Автор на повече от 250 научни публикации, в които основно място заемат проучванията му върху прабългарската проблематика. Настоящата монография, непубликувана досега, е първото цялостно изследване върху прабългарските имена. В нея са разгледани произходът, структурата и значението на народностното име българи, както и въпросът за етническата принадлежност на самите прабългари. Въз основа на ранни китайски и византийски източници авторът стига до извода, че прабългарите неправилно са смятани за тюрки. Дават се обосновани етимологии на племенните имена чдар-булгар, купи-булгар, уногундури, утигури, котраги и др. За всички родови названия, известни от Именника на българските ханове и от надписи от Североизточна България като Дуло, Ерми, Укил, Кубиар и др., се посочват нови тълкувания. Проф. Симеонов дава мотивирани обяснения на хански и други лични имена, сред които Аспарух, Крум, Борис, Боян и Чавдар. В изследването са включени десет географски имена с вероятен прабългарски произход.
Когато се разглеждат проблемите на прабългарската съставка в ономастиката на езика ни, не може да не се посочи най-напред и преди всичко, че етничното ни название българи е от прабългарски произход. Владетелските имена в историческото развитие на нашия народ от Кубрат и Аспарух до Михаил и Иван Шишман с малки изключения от времето на Първата и Втората ни българска държава са от прабългарски произход. От такъв произход са и хайдушки имена от типа на Чавдар или Чакъра, както и редица географски имена като Камчия, Каспичан, Мадара, Шабла и др. Тези факти до голяма степен предопределят проблематиката и тематиката на подобно изследване в този раздел на родната ни ономастика. Или иначе казано, изследването на прабългарската ономастика следва да включва както проблемите за изясняване произхода, структурата и значението на народностното ни самоназвание българи, тъй и проблемите относно произхода, структурата, значението и разпространението на лични, хански и географски имена от типа на Кубрат, Аспарух, Крум, Борис, Шишман, Чавдар, Абоба, Камчия, Каспичан, Мадара, Шабла и др. Освен това изследването следва да включва още и всички регистрирани като булгарски (прабългарски) родови, племенни и народностни имена в различни исторически паметници и документи като купи-булгар, чдар-бълкар, барсили, оногури, хуногундури, кутри-гури, ути-гури, Дуло, Чакърар, Кубиар, Ермиар и др.
