В книгата се изследва практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с правото на достъп до обществена информация . Проследява се как , въпреки че то не е изрично гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека , в хода на пет десетилетия Съдът постепенно извлича такова право от разпоредбите на конвенцията по тълкувателен път. Подходът на ЕСПЧ е съпоставен с този на други международни органи  и осмислен в светлината на въпроса дали и в какви граници правото на достъп до информация представлява част от каталога от универсално признати и международно защитени права на човека .