Настоящият том е продължение на поредица изследвания върху споделената, свързаната и преплетената история на Балканите. Той изследва присвояването на миналото (древно, средновековно, ново) и в частност на имперските исторически наследства от историографиите на съвременните национални държави. Отделните студии са посветени на емблематични за региона наследства и спорни въпроси. Разгледани са интерпретациите на тракийското, византийското и османското наследство в отделните национални историографии. Всяка от тези три теми е важна не само в национален план, но и при дефинирането на Балканите като регион. Като пример за съперничеството между историографските школи на съседните страни са представени споровете между българските и румънските историци за средновековното минало.

Чрез темата за националното Възраждане е показано как историците в различните балкански страни се опитват да „синхронизират“ своите истории със (западно)европейската историческа еволюция, игнорирайки в същото време османския контекст. Авторите полагат усилия да се дистанцират от всяка от спорещите страни, като се придържат към транснационална и релационна гледна точка.

Съдръжание

Въведение

Ч. Маринов. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа (Румъния, Гърция, България)

Д. Мишкова. Византия и византийското наследство в националните историографии на Гърция, България, Сърбия и Румъния

Р. Даскалов. Враждата за Средновековието: българо-румънските историографски междуособици

Б. Лори. Османското наследство на Балканите

Ч. Маринов, А. Везенков. Концепцията за национално Възраждане в балканските историографии

Биографични справки за авторите