Новата книга от знаковата поредица „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало – сборник с изследвания в чест на 80-годишнината на професор Ивайло Знеполски
„Преподреждането на обществото. Страници от социалната история на комунизма в България“ няма претенцията да замести все още ненаписаната цялостна и концептуална социална история на комунизма в България, но е важен подстъп към нея. В нея е заложена и амбицията а ла Бродел, ако може така да се изразим, за постигане на познание за мутациите в продължителността на краткото време на комунизма в България.
Страници от социалната история на комунизма в България
„Преподреждането на обществото“ е книга, осъществена в рамките на един по-широк проект, иницииран и ръководен от проф. Ивайло Знеполски, озаглавен „Преосмисляне на комунистическото минало“ и е осъществен от постоянни сътрудници на Института за изследване на близкото минало, автори на вече цитираните книги, а и на много други. Този внушителен по обем том в общи линии остава в рамките на вече очертания характер на социалната история на комунизма, силно приплъзващ се към социокултурната история, наред с амбиция за известно подреждане на мозайката чрез структуриране на изследователското поле. Не на последно място трябва да отбележим и методологическото и стилово единство на отделните раздели. Само по себе си това не е лесна задача, тъй като става дума за десет различни автори и за различни обекти. Без съмнение, по-голямата част от текстовете в тома се намират в своеобразен диалог помежду си, но има и такива, посветени на по-частни случаи, на виртуално конструирани от режима или външно конструирани групи, чието място в мозайката от случаи и казуси не е очевидно. Макар авторите да са се опитали да обхванат основните социални групи в комунистическа България, предлаганият том не би следвало да се възприема като цялостна социална история на този период, подобна на тези на Ханс–Улрих Велер, например, посветени на Кайзерова Германия или на Третия райх. Надеждата все пак е, че подобно съчинение предстои да се появи в българската историография и предлаганият том представлява нова стъпка в тази посока, а отделните части на труда могат да се разглеждат като своеобразни тухли в този бъдещ градеж.
****
Книгата се посвещава на 80-годишния юбилей на нашия уважаван учител и колега проф. Ивайло Знеполски. По стечение на обстоятелствата тя съвпадна и с петнадесетата годишнина на основания от него Институт за изследване на близкото минало и представлява четиридесет и петата издадена от Института книга. Може би няма друг български учен, който да бъде по-подходящ от него за подобно посвещение. С цялото си творчество на кинотеоретик, културолог, историк и философ, Ивайло Знеполски наложи интердисциплинарността и мултидисциплинарността като принципи в съвременните социални и хуманитарни изследвания и убедително доказа, че комбинирането на емпирията с огромна теоретична подготовка е успешната рецепта в съвременната наука. Това с особена сила се отнася до неговите изследвания върху българския комунизъм, които доведоха до смяна на изследователската парадигма. „За да се приближим към разкриването на мистерията, на мутацията-чудо – пише той в „Как се променят нещата“ – е необходима промяна на изследователската гледна точка, написването на една друга история на комунизма – история, видяна отвътре и отдолу, през преживяванията и съдбите на хората, реално живели при комунизма. Прочитането отдолу на историята на комунизма разкрива възможност не само да се разкрие съдбата на отделни индивиди, но се явява възможност за осветляване на колективни феномени, за свързване на историческия разказ със социологични обяснения.“ Струва ми се, че настоящият том представлява именно опит в очертаната от Знеполски насока и скромен подарък за неговия юбилей.
Из предговора на книгата от Михаил Груев
