“Преходни истории..” е моментна снимка на комуникациите на творци и творби – помежду им, с техните публики, с новите технологии. Отношенията между отделни прояви на изкуствата и техните комуникативни интерпретации са изменчиви и фрагментарни, затова и конструкцията на книгата следва едно съвременно възприятие: на парче, с отклонения, лъкатушения, завръщания, препратки. С кратки текстове на разбираем и непретенциозен език, с хлабави връзки, понякога хаотични и случайни прехвърляния – като при ключови думи. Но в съзнанието на читателя така се оглежда преминаването от културната история през модерните й прочити до недоразуменията или новаторството в употребата на артефакти. Защото дълбокото ми убеждение е, че новото не е добре забравеното старо, а добре усвоеното старо. /Петя Александрова/