Дали признаването ни един друг се отнася до публичния престиж?
Или до нещо много по-дълбоко, независещо от това как някой се възприема от обществото?

Може би с „признаване“ имаме предвид по-скоро морален акт?

Или е процесът, в който познаваме „как стоят нещата в действителност“?

Ето ни книга около тези въпроси. Която не само умно показва, че бихме сгрешили, ако се изкушим да мислим, че идеята е саморазбираща се. Но и която е написана от автор, станал световновлиятелен именно с теорията си за признаването.
Навлизаме в историята на политическите – но и на моралните – идеи. Проясняваме за нас самите нашия политически, а и цялостно културен образ. Проследяваме пътя, изминат от една осова европейска представа, докато е добивала толкова различни колорити, откликвайки на несходни контексти. Достатъчно е, насочвани от Хонет, да сравним как мислят по това френската, британската и германската традиция, за да се изумим от самия шанс да стигнем изобщо до общосподеляно разбиране.
Текстовете могат да се четат и от неспециалисти и помагат за разбирането на сноп от други фундаментални културни идеи.
А и са способни да помогнат практически – във времена, в които все по-раняващите контрасти между мненията на различни социални групи незаобиколимо ни призовават към повече смирение и обръщане към синонимите на човешкостта. Сред които е и признаването.

Аксел Хонет (р. 1949 г.) е професор в Колумбийския университет (Ню Йорк), дългогодишен професор в Университет “Гьоте” (Франкфурт) и директор на легендарния дом на съвременната критическа теория – Института за социални изследвания, Франкфурт, наследил Хоркхаймер и Адорно.

Съдържание :

Предговор … 11

I. История на идеите срещу история на понятията: методологически бележки  …  15

II. От Русо до Сартр: признаване и загубване на себе си …  25

III. От Хюм до Мил: признаване и самоконтрол …  75

IV. От Кант до Хегел: признаване и самоопределяне … 119

V. Историческо сравнение на признаването: Опит за систематично обобщение … 165