Приобщаващото образование е познато в училищните общности и в обществото предимно като наименование, като съществуваща концепция на образованието, но често се срещат наивистични тълкувания че приобщаващото образование е само за деца/ученици със специални образователни потребности и опортюнистични мнения, че приобщаващото образование е хуманна концепция, но почти е невъзможно да бъде реализирана.
За приобщаващото образование няма различия по пол, местоположение, възраст, увреждане, социален и икономически статус, етническа принадлежност. За всеки, който е ангажиран в образователните системи е необходимо да има достъп и достъпност до образование, образователни ресурси и образователни перспективи.
Приобщаващото образование се асоциира често с децата/учениците със специални образователни потребности и има разписани най-много нормативни документи за тях, защото в тази фокусна група разнообразието е най-голямо и най-предизвикателно за всеки, който влиза в педагогически взаимодействия в образователната система. В този контекст, и в този учебник се интерпретират повече проблеми и се предлагат повече решения за децата/учениците със специални образователни потребности, отколкото за други групи учащи се. Не следва обаче да се пропуска факта, че не само тази група учащи се са различни, а и учащите с изявени дарби, учащите с хронични и тежки заболявания, учащите в риск.
Приобщаващото образование поставя на дневен ред изисквания за промяна в организацията и управлението на училищните системи, за промяна в моделите и методите на обучение, за промяна на вида и начина на оценяване, за промяна в социалната перцепция на различието.
