Днешният ден се смята за обикновен, ако започне на кантара в банята и с порция калории в кухнята, мине през минутите и километрите на няколко транспортни разписания и завърши пред телевизора с информация за броя жертви в горещите точки на планетата. По същата логика, по която прогнозата за времето се прави в градуси и хектопаскали, и утрешният ден на човечеството придобива видимост само през призмата на точните науки – технологии, генно инженерство, медицина. Те настояват, че не произвеждат, а само установяват твърди факти, които винаги са съществували, но са чакали да бъдат открити. Тези отчуждени в обективността си истини, които сякаш се носят над подвижните пясъци на историческото време, естествено придобиват жизнено значение, когато културата страда от фундаментален дефицит на опорни точки. Затова важният въпрос е струва ли си да ги подлагаме на съмнение. Вероятно единствената полза от усилието да върнем точните науки в историческите пясъци, е промяната на представата за самите пясъци. В крайна сметка, в тяхната подвижност няма нищо противоестествено.

Страхът от историята не се лекува, а се поражда от това, че контролът върху нея е подменен с ортодоксална вяра в математически изчислимата истина. Ако изобщо има място за оптимизъм, той се съдържа в баналната истина, че точните науки все пак са продукт на човешка дейност. Оттук, разбира се (и за щастие), не следва, че техните открития са по-малко обективни. Но благодарение на своя произход те запазват нещо също толкова значимо – следи от въпросите, които историята е задала, за да може науката да стигне до техния отговор. Би могло да се каже, че точно тези „отпечатъци от човешки пръсти” са предмет на изследване в настоящата книга.

СЪДЪРЖАНИЕ

■ Десислава Лилова

Въведение: технологиите и природните науки в подвижните пясъци на историята

Географско пространство и социален ред

■ Мари-Вик Озуф-Мариние

Геология и администр ативно деление на Франци я през ХІХ век: часът на срещата

■ Ан Кудер

Картография, опознаване на терена и формиране на територията на Гърция в зората на Източния

въпрос (1780 – 1850)

■ Десислава Лилова

Родината като terra incognita: география и национална идентичност в епохата на Възраждането

■ Адриана Дорфман

География на културното въображение: конструиране и репрезентации на границата между Бразилия и Уругвай

■ Орлин Спасов

География на интернет в България: териториални и социални конфигурации

Технологии и социално време

■ Пенелопи Папаилиас

Историята „на живо“: технология и темпоралност на медийното събитие

■ Добринка Парушева

Общество, технология и култура, или как България се среща с Модерноста

■ Тодор Христов

Просвещаване на земеделеца

■ Милена Якимова

Железобетон и публичен ред: София от 20-те години на ХХ век

■ Албена Хранова

Природни, социални и хуманитарни светове: епистемологически казуси

Биологично тяло и социални политики

■ Гергана Мирчева

„Здравният ценз“ за военна служба в България (1878 – 1944): критерии за психо-физическа годност

■ Милена Ангелова

Научно и социално конструиране на болестта: туберкулозата в края на XIX – първата половина на XX век

■ Кристиян Промицер

Отвоенновременна епидемия към етнорелигиозна стигма: петнистият тиф и кампаниите по обезвъшляване в България (1912 – 1944)

■ Ивайло Търнев, Майя Грекова

Здравният медиатор – между медицината и социалната работа

■ Лъчезар Антонов

Човекът в епохата на СВОЯ ТА технологическа възпроизводимост