Д-р Петър Айолов е главен асистент във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“.
Тази книга изследва изкривяването на комуникацията онлайн и предлага тезата, че моделът на икономическата политика на онлайн медиите се основава предимно на систематичното производство на несъгласие.
Като следва традицията на медийната критика на Хабермас и Чомски наред с други, изданието показва как гневът може да мотивира потреблението на новини и как принципът „Angry People Click More“ в онлайн медиите на XXI в. се прилага систематично. Авторът твърди, че пристрастяването към медиите увеличава интереса, следователно умишленото изопачаване на факти и производството на несъгласие осигуряват на медиите по-голяма аудитория и това се превръща в бизнес модел.
Книгата би представлявала интерес за изследователи, учени и студенти по медийна икономика, политическа икономия на медиите, цифрови медии, пропаганда, масова комуникация и медийна грамотност.
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод. Производство на несъгласие през XXI в. / 7
Първа част. Икономическата политика на медиите и новата парадигма на масовата комуникация / 15
1. Смяната на парадигмата в изследването на комуникацията / 15
1.1. Нуждата от нова парадигма на комуникацията / 15
1.2. Възходът на несъгласието в мрежовото общество / 31
1.3. Утопията за „нов световен информационен ред“ / 49
2. Преходът между съгласие и несъгласие в модела на масмедиите / 64
2.1. Дисфункции в модела „производството на съгласие / 64
2.2. Теорията за масовата комуникация и производството на несъгласие / 74
2.2.1. „Производство на съгласие“ – Уолтър Липман / 75
2.2.2. „Демократичната пропаганда“ – Едуард Бернайс / 85
2.2.3. „Спиралата на мълчанието“ – Елизабет Ноел-Нойман / 95
2.2.4. „Пропагандният модел“ – Ноам Чомски / 102
2.2.5. „Краят на историята“ – Франсис Фукуяма / 113
2.2.6. „Адженда сетинг“ – Максуел Маккомбс / 122
2.2.7. „Псевдоновините“ – Никлас Луман / 128
2.2.8. „Изкривената комуникация“ – Юрген Хабермас / 136
3. Производството на несъгласие и рисковете за демокрацията / 150
3.1. „Дигитален капитализъм“ и „декоративна демокрация“ / 150
3.2. Доверието в демокрацията и несъгласието в интернет / 159
3.3. „Архитектура на избора“ и „когнитивна инфилтрация“ / 174
Втора част. Производство на несъгласие в българските онлайн медии / 189
1. Изследване на несъгласието в интернет / 189
1.1. Какво е „производство на несъгласие“? / 189
1.2. Разбиране за обществено мнение в изследването на българските медии / 198
1.3. Изследване на несъгласието в българския медиен дискурс / 209
2. Примери за производство на несъгласие в масмедиите / 225
2.1. Българската следа в атентата срещу папата / 225
2.2. Ефектът на „лъжливата преса“ (Lügenpresse) / 233
2.3. Конфликтната пропаганда и „doublespeak“ / 242
2.4. Езикът на русофилията–русофобията в медиите / 247
3. Методи за изследване на производство на несъгласие / 257
3.1. Методи на изследване на комуникацията в интернет / 257
3.2. Контент-анализ, case study и социален експеримент / 265
3.3. Аксиологически лингвистичен анализ / 273
4. Аксиологически лингвистичен анализ на производството на несъгласие в онлайн медиите / 286
4.1. Увод. Производство на несъгласие в България / 286
4.2. Идеологически граници на производството на несъгласие / 290
4.3. Технология и ограничения на изследването / 295
4.4. Публикации в български онлайн медии по повод избора на генерален секретар на ООН в периода 1 февруари – 8 октомври 2016 г. / 298
4.5. Анализ и заключение / 351
5. Медиен експеримент – „София говори!“, 2015 г. / 354
5.1. Цели и задачи / 354
5.2. Списък с въпроси / 358
5.3. Заключение / 371
Заключение. Студената война онлайн / 373
1. Индекс за медийна враждебност / 373
2. Kayfabe / 377
3. Морален гняв в интернет / 383
4. Разделяй и владей онлайн / 389
5. Краят на несъгласието? / 392
Използвана литература и източници / 397
