Книгата е посветена на делото и творчеството на незаслужено забравените и изтрити от колективната памет на народа български психоаналитично ориентирани автори, творили активно в периода 20-те – 40-те г. на ХХ век.

Монографията е опит за цялостно и подробно изследване на психоаналитичното наследство. За целта са издирени и проучени книгите и статиите на българските автори, които не са загубили своята актуалност. Те биха обогатили познанието на психолози и психоаналитици, педагози, философи, филолози и други специалисти.

Читателят ще се запознае с основните идеи и приноси на Иван Кинкел, Любомир Русев, Младен Николов, Найден Шейтанов, Илия Лингорски и др.