Детето е агресивно…
Не може да се концентрира…
Не приема по-малкото дете в семейството…
Не слуша в час…
Има двойки в училище…
Юношата бяга от дома си…
Има конфликти със съучениците си…
Употребява наркотици…
Родителите са отчаяни…
Не разбират какво се случва…
Защо…
Чувстват се безпомощни…
Това са част от поводите децата, юношите и техните родители да посещават кабинети или центрове за психологично консултиране. Понякога сами, намерили информация в Интернет, друг път насочени от близки, приятели, педагози, социални работници, а понякога – задължени да направят консултация чрез санкцията на закона.
Психолози, които работят консултативна работа в САЩ и в Англия, казват, че в САЩ хората по-лесно се обръщат към службите за психологично консултиране, отколкото в Англия… А в България? Липсват традиции, има предразсъдъци, няма достатъчно институции, които предлагат тази услуга. Нейното финансиране не е включено в системата на здравното и социално осигуряване. Но все пак консултативната практика се развива. Започва да действа система за насочване на клиенти, макар че това все още е бавен и труден процес. Създават се пространства за теоретично и практическо формиране на консултанти, за обмен на идеи и супервизия.
Тази книга е опит да се акцентира върху някои важни моменти от консултативния процес – първи прием, паралелна работа с деца и родители, намеса на консултанта в реалността, насочване. Текстът даде възможност да се осмисли многогодишната консултативна работа, предлагана в рамките на Център за психосоциална подкрепа. В принципите на нашата работа в Центъра сме се ръководили от теоретичните идеите на Зигмунд Фройд, Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Франсоаз Долто и от практическия опит на институции, които предлагат дългосрочна, устойчива рамка за третиране на трудностите на детето и юношата, когато семейството не е в състояние да поддържа такава рамка – някои медико-психопедагогични центрове във Франция, Център за психологична работа с деца и родители – Париж, Дневен център за юноши, Експерименталното училище в Буньой, терапевтичната консултация на Доналд Уиникът, Ортогенетичното училище към Чикагския универсетет на Бруно Бетълхайм и др.
Този текст предлага един начин за мислене на консултативния процес и мислене по отношение на участниците в него.
Предложените практически модели имат за цел да ни улеснят в предварителната работа, да ни насърчат при формулирането на хипотези и при тяхното изследване в консултативна или продължителна психотерапевтична работа. Способността ни да мислим и в най-трудните случаи ни помага да преодолеем страха, пред който се изправя всеки професионалист, работещ с човешки отношения. Този страх може да ни послужи като сигнал за осъзнаване степента на отговорност, която той има пред своите клиенти, пациенти и институциите, в които работи.
