Психотерапията се счита за най-трудната и най-привлекателна изява на психологическа компетентност, за върха на психологическата реализация, за майсторската професия. Предвид противоречивата и неуредена все още пътека на професионално развитие, психотерапията излъчва сила и тайнственост за стъпващите на нея. Но отново парадоксално е, че основният фокус на интереса „как да станем терапевти“ пада върху формалното – лицензи, стандарти, курсове и сертификати, и по-малко върху психологическото – какво изпитват терапевтите, какъв смисъл намират в работата си, как живеят. Тази книга е за тези въпроси и може да помогне в планирането и подготовката за терапевтична кариера.
Непроницаемостта на професията на терапевта е противоречива: тя отблъсква много хора от терапията, но и изгражда особен авторитет. Обективно погледнато, непроницаемостта се дължи, от една страна, на факта, че традициите на психотерапията у нас са кратки – това е нова професия. От друга страна, непроницаемостта върви с представата за терапевта като човек, работещ с невидими обекти и сили; човек, на когото всичко „му е наред“ и винаги знае „какво ти има“. Защо самовъзприемането и възприемането на позицията на терапевта като такъв авторитет са проблем? Авторитетът създава властови и неравностойни отношения, терапевтично отношение от типа лекар-пациент, в медицинския модел на помагането. В този модел терапевтът притежава знанието за проблема на клиента, предписва му решения и оценява напредъка. За терапевта, който цели да подпомогне автономността на клиента, такъв авторитет пречи на постигането на целта. В този смисъл разкриването на гледната точка на терапевтите може да бъде полезно за работата им: не само за отваряне към клиентите, но и за здраво основаване на работата с тях…
Съдържание:
ВЪВЕДЕНИЕ 5
Какво е да си терапевт? 10
Как разбираме чуждия опит? 10
Как терапевтите говореха за терапията? 12
ЧАСТ I. ДА СТАНЕШ ПСИХОТЕРАПЕВТ 15
Пасажът към терапията. Среща с терапията 15
Ранни влияния 22
Създаване на собствено понятие за терапия 24
Избор на терапия 27
Обучение 31
„Отговорността на обучаващия“ 36
Осъзнаването като терапевт 38
Част II. Работата на терапевтите 40
Какво правят терапевтите? 40
Промените с опита 50
Еклектика 54
Работа с личността и личността като обект 55
Контактът с клиента 58
Институцията 62
Общността 65
Свобода и несигурност 67
„Тежест“ и „летене“ 68
Динамика и умора 72
Откривателство 74
Самотност 75
Нещо отвъд 75
Етикетът „психотерапия“ 76
Част III.
Смисъл на терапевтите 82
Терапията и терапевтът 82
Терапията и клиентът 85
Терапията и животът 89
ОБОБЩЕНИЕ: Същността и
границите на терапията 90
Границите на терапията 90
Същността на терапията 94
Методология на изследването 103
Избор на качествен подход 103
Философски и интелектуални допускания на подхода 106
Феноменологията като стратегия за изследването 109
Роля на изследователя 111
Процедури на събиране на
изследователски данни 112
Участници 112
Формат на събиране на данните 113
Процедури на анализ 115
Процедури за повишаване на валидността 118
Етически въпроси 119
Цитирани източници 121
