Авторът определя тази книга (спечелила „Пулицър“ още след излизането си през 1997 г.) като кратка история на възловите събития от последните тринайсет хилядолетия на Земята. И тази история е наистина световна, тъй като ударението не пада главно върху Европа и Северна Африка, а са проследени и събитията в двете Америки, Субсахарска Африка, Югоизточна Азия и тихоокеанските острови (в новото издание на книгата – последвало феноменалния и световен успех, – по което е направен и преводът, е включена глава и за Япония). Навсякъде зад фрапиращите различия се открояват и общи модели, които Даймънд категоризира и коментира. Представена по този начин, световната история наистина прилича на гигантска луковица, но отстраняването на отделните „люспи“ (освен неизбежните сълзи) е свързано и с други вълнуващи предизвикателства – например дали ще успеем днес да усвоим уроците на миналото, за да посрещнем подобаващо и своето бъдеще.