Тази книга съдържа подбрани студии и статии на проф. д-р Петко Ст. Петков от 2009 до 2020 г. и представя научните му дирения и постижения през последното десетилетие. Тя е естествено продължение на издадените два сборника с негови студии и статии от предходни години: „Историята като полифония“ (2005) и „Преди сто и повече години“ (2009).

Проф. д-р Петко Ст. Петков е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е автор на монографии, студии и статии, на учебници и учебни помагала по нова история на България.

Пътищата към Освобождението, разбирано като създаване на самостоятелна, модерно устроена и включваща всички български земи държава, са няколко и до политическата развръзка, за каквато си представяме Руско-турската война от 1877-1878 г., но и след това. Подир големите промени, наложени от окончателния Берлински договор през 1878 г., пътищата към Освобождението за петте части на българското землище, които вече имат различен статут, се разделят и за някои големи групи български населения и части от българските земи никога повече няма да се съберат. Затова в книгата са включени както публикации на автора за периода до създаването на новата българска държава през 1879 г., така и за следващия етап от новата българска история – до големите исторически промени, настъпили след войните 1912-1919 г.

Идеалът за Освобождение, т.е. за създаване на унитарна, модерна и независима българска държава се оформя окончателно в българското общество през третата четвърт на ХІХ в. И тъй като той не се осъществява през 1878-1879 г., продължава да се преследва и в следващите години, но при съществено променени условия, при това вече различни за отделните части на българската общност, разделена в няколко държави. Затова пътищата към Освобождението, сиреч стремежите за постигане на общия идеал, не свършват нито през 1878-1879, нито през 1913, а още по-малко през 1919 г.