Има една поговорка на санскрит: трите аспекта на мисълта, които сочат най-далеч, към ръба на бездната на трансцендентното, са сат, чит и ананда: битие, съзнание и блаженство. Можете да наречете трансцендентното празнота или пълнота – все едно е, защото то е отвъд всякакви слова. Можем да говорим само за онова, което се намира от отсамната страна на трансцендентността. Проблемът е да отворим словата, да отворим думите така, че да сочат отвъд самите себе си. Те постоянно ще изолират, ще закриват преживяването чрез своята непрозрачност. Ала все пак тези три понятия ще ви доведат най-близо до празнотата: сат-чит-ананда. Битие, съзнание и блаженство. Не зная какво е битие. Не зная какво е съзнание. Затова пък зная какво е блаженство: дълбокото чувство, че присъстваш и правиш онова, което неминуемо трябва да правиш, за да бъдеш самият себе си. Ако можеш да се придържаш неотклонно към това – вече си на ръба на трансцендентното. Идеята е да намерите собствения си път към блаженството.

Ако сложите всички цветове върху диск и го завъртите, те пак ще ви разкрият белия цвят. Багрите на този свят могат да се изменят по такъв начин; те могат да се подредят така изкусно, че да възприемем чрез тях истинската светлина. Това се нарича разкриващата сила на майя – и функцията на изкуството е да служи именно на тази цел. Предназначението на твореца е да съчетава обектите на този свят така, че чрез тях да възприемем онази светлина, онова сияние, което е светлината на нашето съзнание и което всички неща едновременно скриват, но и разкриват, щом ги погледнем както трябва. Странстването на героя е един от универсалните модели, чрез които това сияние се проявява особено ярко. Според мен един достоен живот е цял низ от героични пътувания. Отново и отново сте призовавани към царството на приключенията, призовавани към нови хоризонти. И всеки път проблемът е един и същ: имам ли куража? Ако го имате, тогава и опасностите са налице, и помощта, и успехът или провалът. Винаги съществува възможност за провал. Но съществува и възможност за блаженство.

Това ме връща пак към афоризма на Кришна:

„Най-добре можеш да помогнеш на човечеството, като усъвършенстваш самия себе си”.