Композирана в две книжни тела („Радикален свидетел І“ и „Радикален свидетел ІІ“), тази книга съдържа студии, статии, очерци и разговори на Михаил Неделчев, посветени на литературата от периода на НРБ. Те са създадени като аналитични свидетелства от особената позиция едновременно на „вън“ и „вътре“ – от наистина радикален свидетел, чиято гледна точка демонстрира и пристрастност, и вдаденост, но и непринадлежност към официалната система – един пристрастен поглед отстрани. Текстовете представят разнопосочни общностни осъществявания в епохата, коригират от позициите на професионалната литературна история тезите на социалистическия реализъм, фокусират се върху отделни персони като Константин Константинов, Емилиян Станев, Иван Пейчев, Йордан Вълчев, Георги Марков, Атанас Славов, Константин Павлов, Иван Цанев, Борис Христов, Тончо Жечев, Цветан Стоянов, Никола Георгиев и много други. Специални дялове акцентират върху затормозяванията в литературния живот – за цензурата и намесите на Държавна сигурност. В книгата текстовете за негативни явления от литературното поле на НРБ са „уравновесени“ от етюди за достойно писателско присъствие в трудните за истинската литература времена, за автори, превърнали се в разнотипни въплъщения на културата на стоическата нормалност.