Красимира Даскалова е професор по модерна европейска културна история във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, авторка и съставителка на повече от двадесет книги (на български и английски език), между които Жени, пол и модернизация в България, 1878–1944 (2012; 2022) и Българският учител през Възраждането (1997), публикувани също от издателството на Софийския университет.

“Разкази за книги, жени и книжовни жени” прави видими някои малко известни страници от историята на книгата и четенето и историята на жените и взаимоотношенията между половете – двете полета, в които Красимира Даскалова работи повече от тридесет и пет години. Книгата включва есета върху историята на цензурата и разказва за българки в съветския ГУЛАГ; съдържа текстове върху девическото образование, женските борби за професионални права и противоречивата история на една регионална феминистка мрежа (Малката женска антанта); занимава се с книжовната дейност на авторки, редакторки, издателки и значението на книгите за социалната промяна; взема отношение по един важен дебат в полето на историята на жените – за характеристиките на левия феминизъм в Източна Европа по време на Студената война; обръща внимание на андроцентризма на националната държава и на книжовно-документалното наследство; предлага интервюта с водещи учени в двете полета – с Робърт Дарнтън, Ида Блом, Керън Офън, Джоан Скот, Франсиска де Хаан.

Съдържание

Няколко предварителни думи за тази книга  9

1. ЦЕНЗУРА, ДИСИДЕНСТВО, РЕПРЕСИЯ  13

1.1. Щрихи към историята на османската цензура през втората половина на XIX век (според българския възрожденски печат)  15

1.2. Съветските „еретици“ Андрей Синявски и Юлий Даниел и дисидентството в Източна Европа  31

1.3. Казахстанският АЛЖИР и българките в него  49

2. ОБРАЗОВАНИЕ, ФЕМИНИЗЪМ, ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ  65

2.1. Българските възпитанички на Американското девическо училище и на Девическия колеж в Константинопол (1871–1931)  67

2.2. Малката женска антанта, феминизмите, напреженията и преплетеностите в европейските женски движения (20-те и 30-те години на ХХ век)  124

2.3. Българските жени с юридическо образование и юридическа професия  през първата половина на ХХ век  154

3. ЖЕНСКА КНИЖНИНА, ЖЕНСКА ПЕРИОДИКА И НЕЙНИТЕ СЪЗДАТЕЛКИ. ЖЕНИ-ИЗДАТЕЛКИ 177

3.1. Жените и българската книжнина през Възраждането  179

3.2. Жените в българската книжнина, 1878–1944 г.  184

3.3. „Женский свят“ (1893–1898 г.) и женската еманципация в контекста на българската модернизация  206

3.4. Грамотност, четене и еманципация: Преводната феминистка книжнина в България през дългия ХIХ век  217

3.5. „Гражданката“ Жени Божилова-Патева (1878–1955)  235

3.6. Живот с книги и читатели: София Юрукова (1881–1918) и „Мозайка от знаменити съвременни романи“  254

3.7. Издателки и редакторки в България (1878–1944): случаят на Мила Коджабашева (1896–1942) 272

4. ЖЕНИ, ПОЛ И ЕМАНЦИПАЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА 291

4.1. Цола Драгойчева: Една жена политик във времето на Студената война 293

4.2. Полови аспекти на Студената война: Соня Бакиш (1923–2010), „Жената днес“ и левият феминизъм в България (60-те–70-те години на ХХ век) 324

5. ПОЛ, НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА, ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО 349

5.1. Полът на националната държава: някои балкански паралели  351

5.2. Полът на книжовно-документалното наследство 367

6. ИНТЕРВЮТА  379

6.1. Преплетените истории на женските движения и феминизмите. Интервю на Красимира Даскалова с Франсиска де Хаан (2020) 381

6.2. Историята на жените и половете на Балканите. Поглед назад: 50 години изследвания и преподаване. Интервю на Фабио Джиоми и Едже Зерман с Красимира Даскалова (2018)  391

6.3. Критическата история и нейното бъдеще. Интервю на Красимира Даскалова с Джоан Скот (2010)  399

6.4. „Амнезия, а не липса на история е най-лошият враг на феминизма днес“. Интервю на Красимира Даскалова с Керън Офън (2000) 407

6.5. Историята на жените и жените в историята.

Разговор с Ида Блом (1995)  414

6.6. Историята на книгата, състояние на полето. Интервю на Красимира Даскалова с Робърт Дарнтън (1994)  418