Със своята анатомична и функционална особеност мъжката уретра заема важно място в човешката патология. От една страна, някои от заболяванията (хипоспадия, фистули, стриктури и др.) предизвикват нарушения както в отделителните функции на организма, така и в репродуктивните възможности на мъжа. От друга страна, изборът на лечението е сериозно предизвикателство пред хирургията с множеството проблеми, произтичащи от необходимостта от избор на най-подходящата оперативна техника и използване на оптимален пластичен материал. Съвременните проучвания относно заболяванията на мъжката уретра показват, че през последните 30 години броят на хипоспадиите се е удвоил в световен мащаб и понастоящем 28% от всички аномалии при момчетата се дължат на тях. В същото време едно от най-честите придобити заболявания, каквито са стриктурите на мъжката уретра, заема близо 15% от хирургическата дейност в урологичните отделения. Наличието на множество оперативни техники както за лечението на вродените аномалии на мъжката уретра, така и на уретралните стриктури красноречиво показва, че проблемът не е решен и всеки предложен нов или иновиран стар метод, както и създаването на терапевтични алгоритми е сериозен принос в областта на реконструктивната хирургия на мъжката уретра.