Речникът на книжовния български език на народна основа от XVII в. е първият труд в историята на българистиката и славистиката, който представя научно словното богатство на новобългарските дамаскини. Езикът на новобългарската дамаскинска книжнина има ключово място в историята на българския език, тъй като за първи път след Кирило-Методиевата епоха възстановява връзката между писмен и говорим език. Книжовният идиом от XVII в. обединява елементи от традиционния език на архаичните дамаскини и живия узус на всички равнища: фонетично, морфологично, синтактично и лексикално. Речникът обработва научно цялата лексикална и граматична информация на езиковите факти и ги представя в тълковната и индексална част на всяка речникова статия. По този начин трудът предлага уникален материал за историята на на българския език, историческата лексикология и историческата диалектология. Той би могъл да бъде използван и при изследвания по сравнителна граматика на славянските езици, славянска акцентология, сравнителна история на славянските литературни езици.