Записки на писаря свещеник-монах Лаврентий от ръкопис написан за българския цар Иван Александър, 1348 г. Фототипно издание

„Уважаеми читателю,

В ръцете си държиш фотокопие на една българска светиня.

В края на този ръкопис се посочва, че той е преписан през 1348 г. от „многогрешния монах Лаврентий“ за „блажения и христолюбив, върховен и самодържавен цар на българи и гърци Иван Александър“. Сборникът е известен сред научните среди като, Лаврентиев сборник, Сборник на Йоан-Александър, Синодален сборник. Той съдържа текстове с разнородно съдържание.

Някои от тях са преводи от гръцки език:

• Биографията на Йоан Милостиви;

• Патетични разкази от живота на египетски и палестински монаси („За осемте духовни порока“ на Нил Философ);

• „Въпроси и отговори към княз Антиох“ на Атанасий Александрийски;

• „Сказание за Вселенските събори“ и други.

Другите текстове са оригинални старобългарски произведения:

• „Писание за правата вяра“ от свети Кирил;

• „Църковна повест“ от Константин Преславски;

• Най-старият известен препис на „За буквите“ на Черноризец Храбър.

Сборникът е написан на български език с уставен български шрифт, ползван преди двете писмени реформи. В оригинала текстът е черно-бял, а инициалите са червени, но в това издание са също черно-бели, малко по-бледи от останалия текст. Причината да не издам цветния вариант е високата цена на единична книга която би се получила в такъв случай.

Сборникът се състои от 429 страници и се е съхранявал в Търново до 1393 г. След като градът пада под османска власт, сборникът е пренесен във Влашко или Молдова, а след това на Атон. Там, в манастира „Свети Павел“, той се съхранява до 1655 г., когато руският монах Арсений Суханов го пренася в Русия. Сборникът сменя няколко собственици. Последният собственик е бил Иван Петрович Сахаров (1807–1863), етнограф, фолклорист и палеограф, който предава книгата през 1863 г. в Публичната библиотека на Санкт Петербург (сега Руска национална библиотека) регистрирана с код F.I.376.”

– д-р Николай Колев