Св. Авустин Блажени (354-430 г.) е един от първите християнски философи, като още преди близо две хиляди години е разсъждавал за проблеми, които ни вълнуват и днес като смисъла на живеенето, любовта, свободата, алкохола, страстите.

Това че е минал лично по стъпките на греха и ниските вибрации му помагат по-късно да стигне до доста проникновени парадигми. Това се случва след като изключително образованият за времето си Св. Августин решава да се посвети на манихейството, да стане монах и да заживее според божите правила. Той пише редица трудове сред които е „Градът на Бога“, повлиян от рухването на античния свят и неговата култура под ударите на римските варвари. Умира, като епископ в една крепост обсадена от вандалите.

Според Августин „два различни вида любов раждат две разновидности на града: земният град, създаден от егоистичната любов, който изпитва презрение към Бога, и небесният град – любовта към Бога, доведена до пълно отрицание и самозабравяне.“