В тази книга всички събития са действителни, а хората говорят със своя глас и на своя език. Тези хора са журналисти. Те са забележителни телевизионни водещи, репортери и редактори – но най-забележителното в тях е това, което не са. Те не са послушни наемни работници в телевизии, вестkици и сайтове. Не са придворни писари и глашатаи, нито шутове, съветници и метреси в двора на този или онзи владетел.

Тази книга е галерия с техни портрети. И с картини, нарисувани от тях – на корумпираната власт, на криминалния поминък, на необяснимите богатства, на купените медии и кривите им огледала. Ако е в ръцете ви сега, вие държите едно доказателство, че има журналисти, които не се предават.

Журналистиката никога не те напуска. Можеш само ти да я напуснеш – доброволно или по принуда. (Анна Заркова)