Съдържание

Думи на посвещение

А. Герджиков. По пътеките в гората на словото

Култура, погледи, истории

И. Маразов. Кронос, Сатурн, Залмоксис. Опит за сравнителен анализ

М. Кирова. „Бялата коса е венец на слава“: старостта и библейския мъж

М. Илчевска. Основни световни типове митологични разкази за сътворението на света и съответствията им в българските етиологични легенди

Х. Матанов. Византийски истории за любов и власт в български вариант

Ц. Хубенова. Повдигнатото було на Изида или разклоняващите се пътеки на любовта в „Златното магаре“ на Апулей

Б. Борисова. Гоя и Чудовището

Картография на възрожденските текстове

К. Станева. Любовна лирика на Българското възраждане. Константин Миладинов

К. Топалов. Парадоксът Стефан Веркович

С. Сивриев. За „Саказание о молитве светаго Нифонта“ из „Огледало“ (Буда, 1816) на Кирил Пейчинович

Н. Чернокожев. „Рибен буквар“ — място на имената

Н. Александрова. Приятелството и основите на литературната институция: Георги Раковски и Иван Богоров

И. Русков. Ирония история: глас и онемяване у Бенковски и Ботев

И. Александрова. Стихотворението „Хаджи Димитър“

Разказвачи и герои

Д. Карапеткова. Свидетелствата на Джузепе Модрич и Вико Мантегаца за България след Съединението: ъгли на наблюдение

П. Стойчева. Градът и неговият разказвач. Конституирането на града в „Спомени от цариградските тъмници“ на Светослав Миларов

П. Антов. Прекосвачът на междужанрови граници или „Бай Ганю“ роман. Романово-епопейният потенциал на „Бай Ганю“ в жанрово-дискурсивната зона между пътеписа и вица

Ц. Ракьовски. Името на музиката в „Бай Ганьо“

Българският ХХ век: Литературни сюжети

С. Стойчева. Вълчият код в Яворовите поетически и житейски жестове

К. Лукова. Loca Nocturna или за типологиите на бъларската символистична нощ

Б. Дакова. Заземявания и възходи. Щрих към началата на св. „Хиперион“

А. Гайдарджиева. Неизбежната смърт. Поезията на Димитър Бояджиев в критическата рецепция на Владимир Василев и Васил Пундев

Н. Стоянова. Денди. Български литературни ракурси

М. Русева. Южна Америка през погледа на пътешественика интелектуалец

Т. Ичевска. Аптеката на българската литература

Д. Добрев. Още веднъж за образа на Ирина от романа „Тютюн“ на Димитър Димов

З. Козлуджов. Конструкции и образи на миналото в спомените на Кирил Кръстев

К. Протохристова. Тезиси към един неизследван сюжет в българската литература от ХХ век

Критика на идеологиите

Н. Стоичкова. Дискусиите за младата критика 1965—1987

И. Пелева. „Литература“ и „действителност“ в „Портретът на моя двойник“ от Георги Марков

А. Вачева, Н. Папучиев. Музеификация на близкото минало: носталгиите и дефицитите на паметта

Фрагменти на постмодерния дискурс

И. Иванов. Фрагменти от дебата за българския постмодернизъм — „Разказвачът и смрътта“ на Георги Марковски

А. Бурова. Сума на филологията.

К. Йорданова. „Слепият градинар“ — градините на хаоса и изходите от тях

Литература, преводи, езици

G. Tihanov. World Literature, War Revolution: The Significance of Viktor Shklovky’s Sentimental Journey

Р. Евтимова. Интонации на опиянението: гласове от руската литература

Р. Божанова. Маргарита в дигиталния свят (следюбилейни наблюдения върху присъствието в новите медии на ромата на М. Булгаков „Майстора и Маргарита“)

П. Карагьозов. Апология и деградация на интимността в романа и филма „Обслужвал съм английския крал“

И. Станков. Ритуализация и неомитологизъм в прозата на Мирча Картареску

Л. Димитров. Канон и превод (каноничен превод / превод канон)

А. Федотов. Любовната корейска поезия през периода на Трите кралства

Обучение, образование, политики

А. Дамянова. Гражданското образование в българското училище: мисията (не)възможна?

Б. Пенчев. Справянето с политическия гръбнак (промените в преподаването на литература в средното училище след 1989 г.)

Т. Шопов. Постметодически педагогически анализ на обучението по втори език

Митове, общества, образи

С. Зарева. Хомо балканикус — мит или истина (конспект)

Т. Лалева. Пословици и поговорки като източник на езикова и социална информация

И. Павлова. Персонален имидж и трансмедийни разкази

Библиография на професор Валери Стефанов, доктор на филологическите науки