Днес графитите изглеждат разрушителни, антисоциални, но това е съвременната представа за тях. Изпълнявайки ролята на словесна молитва, през средните векове те се считали за приемлива норма. Много от тях са създадени не просто от млади хора от съмнителни социални групи, търсещи лична себеизява или „маркиране” на място, а от представители на най-различни слоеве на обществото. Графитите върху стените на сградите били обичайни сред миряните, клириците и поклонниците, които изписвали своите имена с вярата, че ще получат спасение, ако те останат завинаги в свещеното място, каквото е черквата. Графитите са непредсказуем текст, тъй като, когато човек се приближава към стената, от него не очаква, че той ще напише нещо. Вероятно през всички векове празната стена е подтиквала някой да напише или нарисува нещо върху нея, както на стената на съвременния „Фейсбук”. Така тя се превръща в сфера за спонтанна самореализация на пишещия човек и изпълнена с графити, в известен смисъл, тя действително функционира като социална мрежа. Целта на тази монография е да представи 91 надписи-графити на кирилица и един на глаголица, които са изписани по балюстрадите, колоните и стенната облицовка в галериите на „Св. София”. За първи път тези надписи са събрани и внимателно проучени от доц. д-р Тома Томов – „жителят на Константинопол”.