“Светът позволява не само тук-там да бъде управляван от хора, на които психиатрите би следвало да припишат проявленията на душевно заболяване; и нещо повече: хората от всички континенти на практика са душевноболни; те реагират духовно по ненормален начин, в разрез със собствените си желания и реални възможности. То е признак за ненормална реакция: да умираш от глад сред изобилието; въпреки наличните въглища, строителни машини, милиони квадратни метри свободна земна площ и т.н., да бъдеш изложен на дъжд и студ; да вярваш, че един могъщ бог с дълга бяла брада управлява всичко и че човек е изложен на смърт и погибел заради произвола на тази власт; да си въодушевен да убиваш хора, които не са ти причинили нищо, и да вярваш, че трябва да завоюваш една страна, за която никога не си чувал нищо; сам да ходиш в дрипи, а да се чувстваш като представител на величието на нацията, към която принадлежиш; да желаеш безкласово общество и да смяташ за такова общността на народа заедно с преследващите печалбата; да забравиш какво е обещал един държавен ръководител преди да стане фюрер на нацията; изобщо да повериш на отделни хора – дори когато те са държавници, такава власт над собствения ти живот и съдба; да не можеш да си представиш, че и тъй наречените велики управници на държавата и на икономиката спят, ядат, имат сексуални смущения, ходят по нужда, и са също толкова обладани от несъзнавани, неконтролирани емоционални импулси, колкото и обикновените простосмъртни; да смяташ побоя на децата в служба на културата за нещо напълно естествено; да забраняваш на младите хора в разцвета на живота им щастието на любовното сливане. Бихте могли да продължите списъка до безкрайност… Проблемна е не психологията на държавните мъже, а тази на масите.”

Из книгата