В настоящия си труд, на базата на антични текстове и артефакти, Валентин Йорданов изследва два свързани помежду си древни знака: тризъбецът на Тангра и цветето на Тангра.

Тризъбецът символизира изначалната Света троица на Сътворението: Небесният отец Тан/Атон/Уран, Земната майка Гея/Макош (Великата крава) и Синът-слънце Ра/Хелиос.

Цветето символизира отново Светото семейство, но в по-широк план, включвайки и внуците, и то през призмата на астрологичните превъплъщения на боговете. В плана на древната космогония цветето се явява модел на Слънчевата система, в който всяка планета принадлежи на божество: Сатурн/Кронос/Самар, Юпитер/Зевс/Перун, Венера/Афродита, Меркурий/Хермес/Кришен, Марс/Арес/Скандза, Луна/Селена. Този модел е свързан с Хелиополската Енеада на Египет, както и с кабалистичния образ на Небесните сфери. Цветето може да има от пет до девет лъча/листенца, което се дължи на хронологията на Светото семейство, отмерваща десетки хилядолетия земно време.

Поради праисторическия си произход и употреба артефакти с двата знака могат да бъдат открити по цялата ни планета Земя.

Тризъбецът на Тангра/Троян/Триглаус е служел на древните кланове като хералдичен знак, инсигния за власт, на основание деклариран божествен произход. Най-дълго и непрекъснато тази инсигния е била ползвана от владетелите на хуно-българската империя в Азия и Европа. Последното известно име на владетелската династия е Дуло.

Триглифът на Тангра/Троян е поставян също така във фризовете на гробници, мавзолеи, храмове, като свързващо звено между земния свят Ат и небесния Дуат.

Цветето на Създателя на света Тангра можем да видим, благодарение на немногото съхранени артефакти, свързани с култа, отново като знак за божествен произход върху официалното облекло на българските канове. Този знак е служел и за защита, поради което е поставян върху щитовете, броните и военното облекло на българската аристокрация – уруско-буилското съсловие. И на последно място, той е украсявал атрибутите при погребалния ритуал, осигурявайки добрия прием на душата в небесните селения.

Съдържание

Част I. Тризъбецът като божествен символ. Произход, хералдична употреба и разпространение

Увод в темата и онагледяване с артефакти

Откога великият и многопочитан във времето род Дуло притежава символа на тризъбеца?

Азиатските Дуло

Почитането в Япония на Посейдон/Ям, Хор/Инари и Изида/Аматерасу

Потомците на Посейдон в Тракия

Тризъбецът в хералдиката на Велика България, Волжка България и Киевска Рус

Древната история на запазените знаци на Зевс и Посейдон

Какво точно означава символът на тризъбеца?

Звездната символика на кучето и тайнствената ѝ връзка с реинкарнацията, според древните представи

Античният фриз, украсен с триглифа на Троян/Тангра

Част II. Цветето на Тангра: свещеният знак на Дуло и на българската родова аристокрация – боили/уруси/варяги

Първи артефакт

Втори артефакт

Трети артефакт

Четвърти артефакт

Пети артефакт

Шести артефакт

Още артефакти, документиращи ползването на „цветето на Тангра“ в различни древни цивилизации

Връзката между планетите-богове, цветовете на небесната дъга и музикалните тонове

Античното философско, т.е. доктринално-митологично, разбиране на феномена „цветето на Тангра“

Как древната космогония е била съблюдавана при изграждането и ползването на големи и прочути земни сакрални съоръжения: пирамиди, зикурати и могили?

Артефакти, включващи изображения на свещения ромб