Концепцията за издаването на Симеоновия сборник – старобългарски превод от края на ІХ – началото на Х в. – в три тома, всеки с отделно предназначение, под общата редакция на акад. Петър Динеков, е едно от начинанията на Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките и на Езиково-текстологичната лаборатория при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с ръководител проф. д.ф.н. Румяна Павлова.
Първият том, съдържащ изследвания, текст и библиография, беше публикуван през 1991 г., а вторият – речник-индекс на словоформите и словоупотребите в Светославовия препис от 1073 г. – през 1993 г. Наборният текст е подготвен по най-ранния препис на Симеоновия сборник – руския Светославов препис от 1073 г. според фототипното издание от 1983 г. (Москва).
Предлаганият трети том е посветен на гръцките извори на старобългарския превод. Той включва критическо издание на гръцкия текст въз основа на четири византийски преписа на гръцки сборници (ръкописите Coislinianus graecus 120, Coislinianus graecus 258, Vaticanus graecus 423 и Ambrosianus graecus 489, olim L 88 sup.), най-близко стоящи до славянския сборник, и теоретична част – проучване на тези гръцки ръкописи, които могат да се определят като негови аналогови образци. Както изследването, така и изданието на гръцките извори на Симеоновия сборник са резултат от дългогодишната работа на Петя Янева върху гръцкия текст на антологията.
За да бъде максимално улеснена бъдещата работа на изследователите на славянския превод, наборното издание от първия том, прегледано и сверено допълнително от Ангелина Минчева, Цветана Ралева, Ценка Досева и Петя Янева, се дава успоредно към гръцкия текст, като гръцките паралели са синхронизирани със славянския превод по Светославовия препис от 1073 г.
Публикуването на гръцките извори на Симеоновия сборник, с което приключва тритомното издание „Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.)“, е забележително постижение на българската медиевистика, което ще предизвика интереса не само на българската, но и на световната научна общност, превръщайки се в база за бъдещи изследвания.
