Книгата на полския византолог Мирослав Лешка е плод на траен научен интерес и на продължили повече от десет години изследвания. Трябва да се подчертае смелостта на автора, избрал една личност и един исторически период с особен статус в българската история, историография, а и в мисленето на българите за миналото, силно белязано от романтично-националистични митологеми. Личност, коментирана от известни чуждестранни византолози, като Георги Острогорски и Стивън Рънсиман, а и обект на изследванията на съвременните български историци. Но единствената цялостна чуждестранна монография за българския владетел и неговото време (тридесет години след известната монография на Иван Божилов) принадлежи на проф. Лешка. Същественото в случая е, че авторът предприема изцяло ново изследване на историческите извори, като привлича и някои нови, неизползвани досега. Това го води до интересни изводи и становища, понякога неочаквани… И още един ценен момент: прочитът на Мирослав Й. Лешка е „външен“. Той създава у читателя усещането за спокоен и обективен исторически наратив за ситуацията на Балканите през IX—X век. Лишен от пристрастия, погледът на Другия отнема от личността на Симеон Велики ореола на изключителност и тъкмо така парадоксално показва истинското величие на тази основна фигура на политическата сцена на средновековния европейски Югоизток.