В монографията се изследва речта на българската етническа общност в Австрия, която е основно билингвална. Във Виена българите използват помежду си най-вече разговорната форма на книжовния български (или мезолект). В австрийската столица и старите, и новите имигранти са по-често с относително добра професионална квалификация (бизнесмени, дипломати, дейци на изкуството, науката и образованието ‒ ученици, студенти, специализанти, научни работници и др.). Междинният (смесеният) език във Виена е регистриран с ярки особености най-вече чрез лексиката, защото по принцип тя е най-податлива на чуждоезиково влияние. Фонетичните и граматичните черти, макар и многобройни, стоят на второ място, те имат основно книжовен характер. Немските транзитиви в речевите актове на виенските българи са от два типа: интерференти (основно) и прекодирания. Първите имат предимно лексикален характер и променят българския код частично, вторите имат предимно лексикално- синтактичен характер и променят кода изцяло – той започва като български и след превключване завършва като немски. Смяната на кода става доста често след определени думи, наречени думи „сигнализатори“. От комбинацията между различните елементи на домашния език и немските транзитиви се получава пъстра лингвална смесица, която основателно може да се определи като смесен език.