Пиер Манан (роден през 1949 г. в Тулуза, Франция) е виден френски философ, професор по философия на политиката. След като завършва École Normal, той започва своята кариера като асистент на Реймон Арон в Колеж дьо Франс. От 1992 г. преподава във Висшето училище по социални науки, сега – в Центъра за политически изследвания „Реймон Арон”, и е гост-професор в Бостън Колидж. През 1978 г. участва в създаването на списанието Commentaire и е член на неговата редколегия. Първите му изследвания са посветени на началото на модерната политическа философия. Той е допринесъл немалко за преоткриване на френската либерална традиция – Бенжамен Констан, Франсоа Гизо, Алексис дьо Токвил. В книгата La Raison des nations (2006), част от английския превод на която е тази статия, Манан размишлява за европейския процес и бъдещето на нацията след отхвърлянето на конституцията за Европа. Освен политически философ, той е ангажиран интелектуалец, който взема отношение по множество актуални въпроси: тръгвайки от образованието, минавайки през литературата, до обединението на Европа.
“Дължа на читателя обяснение за характера на тази малка книга. Вече 30 години откакто съм свързан с изучаването на политическите философи, защото именно техните трудове хвърлят най-много светлина върху нашия живот на граждани. Ако Монтескьо даде най-убедителното описание на ролята на партиите при едно представително управление, и ако Токвил навлезе най-дълбоко в разбирането за движението на демокрацията, то тъкмо четейки тези автори възможно най-внимателно, разбираме същността на нещата. Поне моят опит досега в четенето, и за да помогна на тези, които четат моите писания.
Тази книга е различна. Не защото, уморен от дългите си проучвания, изведнъж съм решил да навляза в гражданския разговор и да си „изпразня колчана”. Тези страници всъщност са кондензатът на дълга работа, започнала от почти болезненото улавяне на един мащабен феномен, който същевременно прониква до най-интимните дълбини на всеки. И ако желанието да публикувам това изследване натежа над толкова много причини да не го сторя, то е защото имах чувството – да ме прощават! – че този феномен все повече се изплъзваше от общественото съзнание, като в същото време с всеки ден се разширяваше. Тук обаче политическите философи, странно, оттеглят своята помощ и затова трябва да продължа сам”.
