Тази монография е съпоставително изследване на междуметията и звукоподражанията в руския и българския език въз основа на синтеза на два взаимно допълващи се подхода – от гледна точка на граматиката и на езиковата картина на света в етнопсихосоциолингвистична перспектива. В анализа са използвани данни от разнообразни корпуси (национално представителни, паралелни, на разговорната реч), от асоциативни речници, ресурси от интернет. Върху обширен илюстративен материал са разгледани системно-структурни (морфологически, семантически, словообразувателни, синтактични) и функционални характеристики на междуметията в двата езика. Анализирана е употребата на единици с междуметен характер като дискурсивни и прагматични маркери, в речта на билингви, в чата, във вицове и реклами, за създаването на езикова игра; очертани са лингвометодически, лексикографски и когнитивни перспективи в изследването на междуметията.