„Ако потърсим основното статично положение в „Софистът“, бихме казали, че диалогът се занимава с диалектиката на битие и небитие, с основанието за диалектическото съществуване на идеите като нещо в себе си и в отношение към нещо друго. Формулирането на подобни основни положения обаче разрушава живата връзка на няколко теми в протичането на диалога, а и принципната свързаност на онтологическия и гносеологическия подход към предмета. В случая Платон се занимава колкото с битието и небитието, толкова и с условията за тяхното познаване.“