Тази книга е история на София в пресечната точка на партийната идеология, градоустройствения процес и нормите на социалистическия начин на живот. Но тя е история не само на града, а и на българския социализъм: политиките на партията-държава и институционалните разногласия, утопичните послания на пропагандата и не така безметежното всекидневие, ударното строителство и безкрайното изоставане от плана, прогреса на безименните маси и криволичещите колективни и индивидуални пътища, големите цели и прозаичните и упорстващи проблеми. Изследването насочва прожектора си преди всичко към столичния център и неговата неспирна „социалистическа реконструкция“ — в градоустройствените, архитектурните и монументалните проекти, но и в сценария на публичните ритуали и на всекидневните практики. Историческият текст е съчетан с богат визуален материал: градоустройствени планове, снимки на емблематични за София места, фотографски свидетелства за градския живот през социализма.