Съдържание:
Предговор
І. Изкуството по ръба на естетическото
Изкуство и мода
Изкуство и пазар
Масовата култура и изкуството
1. Първият рейд на масовата култура в българското
приложно изкуство
2. Наслоенията на масовата култура върху изкуството.
Корените на кича
3. Неомитологизиране
4. Демитологизиране

ІІ. Институциите на изкуството
1. Двояката роля на институциите на изкуството
2. Цензура и автоцензура
Църквата и изкуството
1. Творческият парадокс (по материали от
традиционното изкуство
2. Религиозният кич
3. Десакрализиращата сила на реалистичното
натуроподражание
Художествената академия, респ. факултетите за
изобразително изкуство – ролята им в творческия процeс
Художествената критика – амбивалентната Ј намеса в
литературата и изкуството
1. Художествената критика против фалша и творческата слепота
2. Деструктивната критиката
3. Ролята на личността
4. Новатори и консерватори
5. Нихилизмът на „ликвидаторите
Изкуствознание и политика

ІІІ. „Неестетическите“ жанрове
Отхвърленият наратив
Социалната „художествена“ творба
Сатирата – извън естетическия борд
1. Сатирата през призмата на традиционната
идеалистическа естетика
2. Сатирата – нежелана и недолюбвана
Парадоксалният характер на карикатурата
„Вулгарната творба“ („Вулгарният роман“)
Eротичното изображение – естетизираната непристойност
Неестетическият момент като органична съставка на изкуството

ІV. Изкуство и живот
Изкуства за жизнената среда
1. За универсален формоизграждащ жизнената среда
творчески принцип
2. Култура на формата, култура на виждането – ключ към
модерната цивилизация
3. Естетизацията на градската среда като проблем
4. Неоавангардът – преобръщане парадигмата на изкуството
5. „Естетизацията“ на градската среда – отговор на психиката на модерния човек
6. Въпросът „изкуство – живот“ в ирационален ракурс
7. Голямата утопия
8. „Смъртта на изкуството”
9. Кратка бележка

V. Антиестетически манипулации при неконвенционалното творчество
1. Парадоксите на антиизкуството
2. Деструктивните тенденции при неоавангарда в
социологичен ракурс – антипод на традиционния възглед за
цивилизаторската роля на прекрасното

VІ. Изкуство и истина

VІІ. Изкуство и конюнктура
1. Към съвременната българска конюнктура
2. Драмата на художниците-„академици“ от 18. и 19. век

VІІІ. Социалното „потребление“ на изкуството
(няколко акцента)
1. Неудовлетвореност от традиционния тип естетическа комуникация
2. Типове отношение „творец – зрител”
3. Още няколко думи за модернизма