Книгата не е чисто историческа, независимо че е написана от две професионални исторички. Тя е по-скоро опит да се проследи обществената реакция на начина, по който институционално и индивидуално се възприема най-близкото минало (социализма) през годините на прехода към парламентарна демокрация и пазарна (капиталистическа) икономика. Книгата съдържа две общи и четири конкретни изследвания за това как в съвременна България се възприемат отделни исторически събития от миналото ‐ смяната на представите, символите и паметниците от социалистическата епоха, промените в историческото съзнание, начините, по които съвременните българи възприемат насилието и репресиите от различни исторически периоди, интерпретациите на травматични събития като „българската следа“ в атентата срещу „полския“ папа Йоан Павел Втори, „възродителния процес“, дейността на Държавна сигурност и тайните ù връзки с българското общество, но е отделено внимание и на един по-спокоен поглед върху това как съвременните граждани на Република България възприемат наследството от близкото минало на НРБ в категориите „добро“ и „лошо“. По всички тези проблеми българското общество продължава да спори, затова и нашият отговор не е окончателен, а е само част от започналата ‐ надяваме се здравословна за бъдещето на България ‐ дискусия за миналото.