Днес историята за оцеляването на българските евреи е придобила добре улегналата завършеност на каноничен разказ, на опростена нравоучителна приказка с щастлив край и благородни герои. Тя е призвана да кове удобна политическа коректност, да внушава представата за изначална и непоклатима толерантност на “народа”.
Но въпреки че по-голямата част от евреите под властта на българската държава запазват живота си, представата за “спасение” трудно се съвместява с депортирането на тези от Беломорието и Македония към нацистките лагери за изтребление, с тоталното отнемане на гражданските права, изселването и бруталното икономическо ликвидиране на близо 50-те хиляди от “старите предели” на България.
Книгата разглежда събитията през тяхното стопанско битие. Икономиката, и то тъкмо в нейните интимни микроизмерения, е поле, където особено изразително се проявяват мотивацията, движещите сили, механизмите и последиците на антисемитската политика. Тук те са проследени през внушителното архивно наследство, оставено от самия апарат на расистката репресия.