Монографията на Огнян Стоичков може да служи като своеобразен наръчник на всички органи, които имат отношение към искането, използването и прилагането на специални разузнавателни средства, но с това достойнствата ѝ не се изчерпват. В нея са систематизирани уместни предложения, включително за промени в законодателството, които не просто са почерпени от практиката на службите за сигурност, но и са пречупени през значителния опит на колегата Стоичков като част от органа, контролиращ прилагането на СРС. Този негов професионален опит е обусловил и един друг специфичен подход при анализа – не просто да се търси оптимизацията на дейностите, свързани със СРС, но и те да бъдат осъществени при максимално съблюдаване на правата на гражданите.