Списание „Литературата” в този възстановен/обновен формат е факт от 2007 г. То се печати два пъти в годината. Двете книжки са „лятна” (през м. юни/юли) и „зимна” (през м. ноември-декември), а текстовете са достъпни и онлайн на сайта на изданието. За публикуване в него не се изисква такса и не се предвижда абонамент.

„Литературата” залага на интердиспиплинарността и разбира литературата в широкия контекст на прехода между текстове, на проблематизиране на граници, на интертекстуалност и поместване на литературата в широк културологичен контекст. То центрира върху различни подходи в интерпретаторските възможности както на литературата, така и на други сфери от културата. Изданието отстоява баланса между преводни и български авторски текстове, като задачата е да се видят гледните точки в различни традиции и култури, а и да се ситуира родното сред тях. Затова и целенасочено представя не само популярни имена, но включва и нови – на млади перспективни учени, както и на талантливи студенти от трите образователни степени. Именно за тях е създадена рубриката «Дебюти».

Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки – литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за мащабите на България, където по принцип има много малко хуманитарни списания, то е уникално.

***

Съдържание

Коичи Тонума. Накъде върви урбанизираната цивилизация през ХХI век: дистопия или утопия? (Прев. от английски: Ружа Мускурова) / 11

Дороти Е. Робъртс. Раса, пол и генетични технологии: Нова репродуктивна дистопия? (Прев. от английски: Милена Попова) / 26

Роланд Хюс и Пат Уилър. Въведение. Екодистопии: Природа и дистопично въображение (Прев. от английски: Ружа Мускурова) / 60

Аника Гонерман. Понятието за постпесимизъм в дистопичната проза от ХХІ в. (Прев. от английски: Милена Попова) / 68

Дария Карапеткова. Елементи на антиутопия в романа на Леонардо Шаша „Рицарят и смъртта“ / 92

Мартин Колев. „Генезис“ на антиутопичната линия в YA литературата / 99

Чавдар Парушев. Защо космосът мълчи? „Земното минало“ на Лиу Цъсин / 104

Ралица Люцканова-Костова. История и разказ – антиутопичното в „Подчинение“ на Мишел Уелбек и „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд / 112

Костантин Адирков. Заветите, които трябва да се помнят / 120

Биляна Курташева. Oral History и дистопия: възходът на романа-анкета / 130

Иван Иванов. Романът „Аномалията“ на Ерве льо Телие – световен и постмодерен / 142

Ретроспективи

Пол де Ман. Хегел за възвишеното (Прев. от английски: Георги Илиев) / 152

Дебюти

Иван Георгиев. Гео Милев – теоретични позиции и творчески реализации / 177

Барбара Митева. (Анти)християнското в поезията на Атанас Далчев / 198

Владислав Тиков. Проблемът за миналото в романа „Времеубежище“ на Георги

Господинов – чудовище или спасител пред лицето на неясното бъдеще / 218

Отзиви

Мартина Недялкова. Новите територии на теория на литературата в XXI век / 229

Поли Муканова. Отвъд каноничното: в центъра на периферията / 237

Ноеми Стоичкова. Играещият разказ за „едно време“ и „носталгичните сюжети“ през кодовете на фотографията / 246

Яница Радева. Съдбата и поезията на Иван Цанев (За „Изковаване на шедьовъра: Иван

Цанев“ от Пламен Дойнов) / 257

Димитър Радев. Песен за „Никой“ / 263

Емилия Македонска. Да бъдеш поет – 120 години от рождението на Ярослав Сайферт / 274