Д-р Иван Йовчев е роден в гр. София. От 2013 е асистент, а от 2015 г. главен асистент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където завършва бакалавърска степен през 2007, защитава магистърска теза през 2008 и докторска дисертация през 2015 г. на тема: „Автономия–автокефалия и начин на провъзгласяването им (с оглед на Македонската схизма)“. Преподава дисциплините „История на съвременните православни църкви“ и „История на старокатолицизма“. Има публикации предимно в областта на богословието и църковната история.

„В настоящия труд са разгледани различните направления от историята на старокатолицизма, неговият произход, учение, разпространение, както и неговото отношение към останалите християнски деноминации. Привлечени са резултатите от български и чуждестранни проучвания по този въпрос, както и значителен архивен материал от Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП). Всичко това превръща изследването в ценен източник на информация за интересуващите се от богословския диалог между православните християни и старокатолиците, както и от участието на БПЦ в този процес. Убеден съм, че въпреки неизбежните пропуски, които съпътстват всяко научно изследване, предложеното съчинение ще се превърне в полезен материал не само за учебно-преподавателската аудитория, но и за по-широк кръг читатели, които се интересуват от съвременната история на религиозната мисъл.

Изказвам своята благодарност към доц. д-р Ивайло Найденов, който освен че ме насърчаваше в процеса на работа, ми предостави и важен архивен материал, внимателно събиран от неговия научен ръководител и дългогодишен преподавател в Богословския факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски”, проф. Славчо Вълчанов (1940-2013).”

– от автора, из предговора

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Списък на съкращенията

Предговор

Увод

Първа глава. Историческо формиране на старокатолицизма

1.1. Първи Ватикански събор и старокатолическото движение

1.2. Утрехтски съюз

1.3. Старокатолическите църкви през XX в.

1.4. Църковно-реформаторски предшественици на старокатолицизма в Западна Европа

Втора глава. Старокатолическата църква в диалог с Православната църква и другите християнски изповедания

2.1. Двустранните диалози като средство за обединение

2.2. Отношения между Старокатолическата църква в Швейцария и поместните православни църкви

2.3. Старокатолическият богословски факултет на Бернския университет като място за среща

2.4. Богословски теми в диалога между православни и старокатолици (в църковно-архивни източници)

2.5. Преговори между православни и старокатолици през 60-те години на XX в. и участието на Българската православна църква

2.6. Българската православна църква в диалога между православни и стaрокатолици

Трета глава. Спорни направления в учението на старокатолиците

3.1. Старокатолическото разбиране за Църква

3.2. Старокатолическата литургия

3.3. Преговори между православни и старокатолици за постигане на единство в учението за св. Евхаристия

3.4. Дискусия за епиклезата

3.5. Старокатолическото разбиране за св. тайнства Миропомазване и Покаяние (Изповед)

3.6. Бракът на клириците

3.7. Ръкоположението на жени при старокатолиците

3.8. Постната дисциплина

Заключение

Документално приложение

1. Опис на старокатолическия архив в България

2. Програма на Мюнхенския католически конгрес от 22–24 септември 1871 г.

3. Утрехтска декларация от 24 септември 1889 г.

4. Бонско споразумение от 1931 г.

5. Преамбюл на Устава на Старокатолическата църква в Швейцария

6. Еклисиологични основи на Утрехтския съюз

7. Тα κατα την αποστολην της αντιπροσωπειας του οικουμενικου πατριαρχειου παρα τη παλαιοκαθολικη εκκλησια προς ανακοινωσιν των αποφασεων της γ‘πανορθοδοξου διασκεψεως

8. IX редовно заседание на пленума на Всеправославното съвещание в Родос

9. X редовно заседание на пленума на Всеправославното съвещание в Родос

10. Списък на участниците в седемте съвещания (1975–1987) на Смесената богословска комисия при провеждането на православно-старокатолическия диалог

Извори и литература