Проф. Стефан Киров (1861-1943) е сред най-изтъкнатите български конституционалисти, една от най- значимите фигури в научния и обществения живот на Третото българско царство. Двукратен ректор на Софийския университет (1906/1907 и 1912/1913) и съосновател на Радикалдемократическата партия (1906). В периода 1906-1927 г. е ръководител на Катедрата по държавно и административно право, четири пъти е декан на Юридическия факултет, а след покрусата от войните става мисионер на българската кауза, борейки се за правата на малцинствата, останали извън пределите на родината. Основател и дългогодишен председател на Дружеството за мир чрез съюзяване към Обществото на народите (ОН) в България и негов делегат в международните конгреси за мир.
Заради приноса си към опазване на мира след Първата световна война Стефан Киров получава международно признание като Апостол на световното единство (заедно с такива бележити филантропи и миротворци като Леон Буржоа, Рабиндранат Тагор, Николай Рьорих и др.). Става член на Международния постоянен арбитражен съд в Хага (1920-1924), на Международната дипломатическа академия в Париж, член-кореспондент на Американския институт за право и сравнително законодателство в Мексико, почетен член на Института за административни науки в София, председател на философско-обществения клон на БАН (1941-1943).
Проф. Стефан Киров умира на 23 април 1943 г. Две години преди това започва да пише своите мемоари. Оцелели в ръкопис през десетилетията, те достигат до нас, за да ни пренесат в спомена за България от началото на XX век чрез живота на една от нейните най-ярки личности, която отстоява високата мисия на интелигенцията – да превърне думите за гражданско самосъзнание в дела за гражданско устояване, и когато се наложи, увлича другите граждани и се бори за свобода и повече справедливост.
