Въпросът за Стомогилието (Стохълмието) ме е заинтригувал още през студентските ми години. По това време ми беше възложено да подготвя реферат на тази тема, който стана причина да прочета доста литература. В резултат на това открих някои интересни и заслужаващи внимание постановки и хипотези.

Първата особеност. За местонахождението на това място има създадени редица хипотези от български и чуждестранни автори. То се определя в доста широки граници – от Софийското поле до Черноморското крайбрежие, като се посочват и отделни райони на Дунавската равнина в днешна България.

Втората особеност е, че едни автори на създадените хипотези посочват, че в района на Стомогилието има голям брой могили – над сто, а други считат, че то е разположено на сто хълма.

Третата важна страна на този проблем е, че в апокрифната книжнина районът на Стомогилието е посочен като място, където са се водели големи сражения между варварите и византийците.

Най-важната особеност е, че Стомогилието се разглежда в исторически извори като място, където се заселват славяните и прабългарите. На този въпрос е отделено най-голямо внимание в апокрифната книжнина и в отделни хипотези, третиращи въпроса за Стомогилието. Това е съвсем естествено, понеже заселването на славяните и прабългарите на територията на Балканския пол-уостров е повратен момент в историята на населението, обитаващо полуострова. В резултат на това заселване се развиват процеси, които дават дълбоко отражение във всички области на обществената, икономическата, културната и социалната сфера. Ускорява се разпадането на робовладелския строй и се създават предпоставки за преминаването към нов, по-прогресивен обществен строй – феодалния. Носители на новото са славяните и прабългарите.

Именно тези две етнически групи със завареното местно тракийско население създават българската държава, която много бързо става фактор, и то с голямо значение, за развитието и съдбата на Европейския Югоизток. Всичко това се врязва дълбоко в съзнанието на съвременниците на тези процеси, а така също и на следващите поколения. И не случайно те са отразени с по-големи подробности в някои писания.

Вниквайки в прочетения изворов материал, за мене беше напълно ясно, че Стомогилието е бил район от изключително значение за заселилите се в него славяни и прабългари. Район, оставил дълбоки следи в съзнанието на тези, които поставят основите на българската държава. Но тогава не съм мислил, че ще имам възможността да определя точното разположение на това място, оставило трайни следи в народната памет. Не съм и подозирал, че ще имам възможността да работя години наред за проучването и картотекирането на огромното археологическо богатство, съхранено на територията на Стомогилието от тракийския период и периода на Първата българска държава (VII-XI в.), да съдействам за извеждането му от анонимност със значителния си личен принос в организиране и провеждане на най-мащабните научни интердисциплинарни изследвания на територията на историко-археологическия резерват Сборяново.

Йордан Стефанов