Разположените около Турция близка териториална, близка акваториална и близка континентална зона в географски аспект се намират в центъра на световния материк, а в исторически аспект обхващат местата, през които преминават магистралите на човешката история. При новата динамика на международната и регионалната конюнктура след Студената война, Турция неизбежно ще се отвори към околния свят, започвайки от най-близката си зона, и затова страната трябва да предефинира ролята на близките зони като компоненти на стратегическата си дълбочина и обстойно да преразгледа геополитическите, геоикономическите и геокултурните измерения на тази дълбочина като параметри на външната политика.

Модерността беше продукт на европоцентричен исторически процес. Глобализацията обаче съдържа фактори, които неизбежно ще включат отново в хода на историята натрупания потенциал на цялото човечество и на първо място на народите от Азия. В този процес, в който начело ще излязат обществата, съумели да поставят историческото си наследство в основата на ефективни инициативи, Турция е изправена пред отговорността да обедини в ново и съдържателно единство историческата и стратегическата си дълбочина и да материализира това единство в географската си дълбочина. Ако Турция като страна с ключово стратегическо значение се окаже на висотата на тези отговорности, тя ще спечели позициите на държава с централна роля, която ще навлезе при по-изгодни условия в създадената от новия баланс по-стабилна международна конюнктура.