От XIV век насетне — понеже чуми, глад, бунтове, турско настъпление, Големият църковен разкол наслагват травматизиращите си ефекти — християнската култура се чубства застрашена. Ръководителите на църквата и държавата са изправени пред належащата необходимост да идентифицират врага. Очевидно това е Сатаната, който яростно води последната си голяма битка преди края на света. Той тласка турците да напредват: той вдъхновява езическите култове в Америка; той обитава сърцето на евреите: пак той, посредством женските изкушения и една отдавна нарочена за греховна сексуалност, се опитва да отклони от задълженията им защитниците на реда: с посредничеството на магьосници и най-вече на вещици той смущава всекидневния живот… Неприятелят е не само по границите, а и във вътрешността, където се налага още по-голяма бдителност. Именно страхът обяснява широките гонения във всички посоки, предприети от политико-религиозната власт в повечето европейски страни в началото на Новото време.

Проф. Жан Делюмо (р. 1923) разкрива развитието на чувствителността, чувствата и умствените нагласи от ъгъла на страха. Това е неочаквана история на мисленето в западния свят между XIV и XVIII век, в зората на модерните времена. Опирайки се върху широко поле на наблюдение — историческо, но и икономическо, социологическо, психоаналитично, физиологическо и антроположко — ученият рисува портрета на травматизираното от чумата, войните, религиозните кавги и постоянната несигурност европейско общество. Целта му е да улови една цивилизация в нейната интимност и в кошмарите й. „Страхът в западния свят“ респектира с ерудиция и откривателство, с характерния за Жан Делюмо ясен изказ, наподобявайки увлекателно разплитане на историческа загадка.