Темата на предлагания труд е структурата на историческото познание. Доколкото анализът на познанието има гносеологически характер, дотолкова настоящето изследване се отнася към областта на, така да се каже, приложната гносеология. Доколкото пък историческото познание има мисловен, а не сетивен характер, дотолкова трудът ни има приложно-логически характер. Следователно областта, към която принадлежи предоставената работа, е областта на приложната или специализираната гносеология и логика. В този смисъл нейната тематика може да бъде окачествена като методологическа, ако приемем, че по степен на общност на предметите си методологията на научното познание е нещо средно между гносеологията и логиката, от една страна и дадена частна наука – от друга.

В методологията на историческото познание съдействат и ред други въпроси, които обикновено се третират в литературата – например въпросът за способността на историческото познание да достигне обективната истина, за отношението между ценност и истина, за познанието на общото в историята, респ. за възможността на общите понятия в историческите науки.

Асен Игнатов

13

Асен Игнатов, виден български философ и политолог, е роден през 1935 г. в гр. Шумен. Учи философия в СУ „Св. Кл. Охридски“ и от средата на 60-те години на XX в. е асистент по логика в Софийския университет. В края на 1968 г. публикува книгата си с есета „Тъга и порив на епохата“, която предизвиква обществен скандал, а авторът е изключен от БКП и преместен в Института по философия към БАН, като му е забранено да публикува. При пътуване за научна конференция в Белгия иска политическо убежище и работи като научен сътрудник в Католическия университет в Лувен, Белгия, след което се установява в Германия, където защитава докторат по философия – „Хайдегер и философската антропология“ (1979). По-късно е редактор в българския отдел на „Дойче Веле“ и научен сътрудник във Федералния институт за източноевропейски и международни изследвания. Публикува изследванията си „Апории на марксическото учение за идеологията“ (1984) и „Психология на комунизма“ (1985, на български 1991), които го правят изключително популярен.

От 1988 г. Асен Игнатов работи във Федералния институт за източноевропейски изследвания в Кьолн и чете лекции като приват доцент в Католическия университет „Академия Густав Зиберт“ в провинция Баден-Вюртемберг. През 1997 г. става почетен доктор на Софийския университет, през 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“. Автор е на над 150 публикации, 9 книги – основната част на немски език. Умира през 2003 г. в Германия.