Книгата е съвременен прочит и интердисциплинарен анализ на Кирило-Методиевото дело и старобългарската християнска книжнина, които са залегнали в основите на българската култура и са предмет на изучаване в общообразователното училище. Класическите творби на учениците на светите братя, създадени в България по времето на Златния век, изграждат темелите на българския дух и оформят изцяло насоките на българската литература. Те предопределят идейните и художествените образии за развитие на словесното творчество както на българския, така и на другите славянски народи след приемане на християнството. Божието Слово и „благодатният дъжд на буквите”, с които са изпълнени творбите на първите старобългарски писатели, са онези духовни първоизвори на Просвещението, които даряват светлината на познанието и приобщават българския народ към духовната култура на християнството и благодатния живот на Църквата. Преславската и Охридската книжовна школа, които стават духовни огнища на вярата и книжовността, се превръщат и в най-главни центрове за просвета и средища на култура, от които чрез книгите се разпръскват духовните семена на знанието.

Макар и добре познати, тези класически произведения поради своето богословско съдържание и библейска символика, поради архаичния изказ или особена стилистика понякога днес са трудноразбираеми. В тази връзка книгата има за цел да предложи допълнително методическо ръководство за преподаване на старобългарската литература, като поставя нейното съдържание в духовния контекст на християнската култура и дава литературен и богословски анализ на основни послания в богатата идейна съкровищница на църковното учение. Тази книга може да бъде полезна както за учителите по литература, така и за родители, студенти и ученици.

дои. д-р Костадин Нушев