Според Айзенщайн: „Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик.“ Но през 30-те години на миналия век властта използва „формализма“, за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на „формализма“ попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да си признае „грешките“.

Майерхолд не оправдава очакванията на властимащите и заявява: „Обвиняват ме, че съм формалист. Бих ви попитал: щом има формализъм, трябва да има и антиформализъм. Вероятно социалистическият реализъм е този ортодоксален антиформализъм. Ако наричате антиформализъм това, което направихте със съветския театър напоследък, аз предпочитам да съм формалист. Защото това, което се случва с нашите театри, е жалко и страшно… Преследвахте формализма, а убихте изкуството. А без изкуство няма театър!“

Скоро след това Майерхолд е арестуван с абсурдно обвинение, че е японски шпионин. Разстрелян е на 2 февруари 1940 г.

„Театърът: теория и практика“ разкрива възгледите за театралното изкуство на гениалния режисьор и дава възможност да се надникне в неговата творческа лаборатория.

– Владимир Игнатовски