Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие?

Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е пасивен процес, а е активно взаимодействие между две съзнания, без което литературният текст не може да получи смисъл. Това също вече е известна истина. Не е съвсем ясно обаче как точно протича споменатото взаимодействие между човешките съзнания. Затова литературната наука от последните десетилетия усилено работи, за да създаде методологията на този нов подход, а и да предложи нови интерпретационни процедури, след прилагането на които познати до болка творби разкриват неподозиран до този момент смисъл.

Текстовете, събрани в тази книга, се опитват да отговорят на някои от поставените от новото развитие на литературознанието въпроси. Но също така и да предложат нови интерпретации на знакови творби от българската литература, които да преодолеят установените критически клишета и да преосмислют художествените им послания.