Книгата се разполага в полето на философията на обикновения език и разглежда казването на истината като специфичен тип перформатив. Тя отговаря на два основни въпроса: 1. Какво на практика правим, когато казваме „Това е истината!“? В отговор на този въпрос в книгата е изградена нова перформативна теория за истината: основна прагматична функция на перформатива „Това е истината!“ да издига обявеното за истина до образец за следване. Но не по-малко важен е и вторият въпрос: 2. При какви обстоятелства признаваме „обявеното от някого за истина“ за истина? В отговор е изградена една онтологична пост-прагматистка теория за речта, която отчита как, кога и докога вече обявените „истини“ успяват да останат релевантни на актуалния опит.